fbpx
Здраве

"Така е то за жените" или ужасът ендометриоза

6 ноември 2018

"Имаш просто нормални менструални болки!“

"Въобразяваш си!“

„Вземи един ибупрофен и някак изкарай!“

„Вземи забременей и спазмите ще изчезнат!“

Това са само част от репликите, които много жени получават като успокоение на мъчителните менструални болки, които изпитват. Болки, които не само не са „глезотия“, те може да са симптом за болестта ендометриоза. Точно с ендометриоза след дълги години мъчение е диагностицирана авторката на този текст (пожелала да остане анонимна). И днес е тук, за да каже на всички в същото положение: „Не се оставяйте да ви игнорират!“


Какво е ендометриоза?

Най-общо казано, това е тъкан от лигавицата на матката, която не си седи в матката, а расте на някакви други места – из коремната кухина, по външните стени на различни органи, или дори вътре в тях. Има различни теории как се появява, никоя не е напълно доказана.

Да започна отначало… Първата ми менструация се появи рано и съпроводена от безумни болки. Даде ми се превръзка, чай, каза ми се да лежа свита на кълбо, и се завърши с едно „така е то за нас, жените“.

Аз, още дете, изобщо не стигам до идеята да питам „Ама всички ли ги боли така?“. Може би защото се фокусирам върху „Боли ме и искам да крещя!“.


Мъжете бяха изпъдени и не им се каза нищо. На мен ми се каза да не разказвам какво ми се случва. Мръсна работа, тая менструация.

В училище беше кошмар – хем внимавай да не забележи никой, че носиш превръзки (а че обвивките шумолят толкова силно, че се чуват от Варна до София, е без значение), хем се дръж като нормално дете, играй физическо и тичай в междучасието като бясна по двора...


А като си купувах превръзки, толкова бях вманиачена никой да не ги види, че чаках всички да излязат от магазина. Собственичката пък ми ги увиваше в оная сива хартия, дето лежеше на плота и по принцип служеше за опаковане на кренвирши и кашкавал.

Като не говорим за менструацията, откъде да знае човек, дали това, което се случва, е нормално? Дали има нужда от преглед, евентуално?

 Започнах да вземам обезболяващи

Изпитите след седми клас ги изкарах на спазми и хапчета, може би това някак си обяснява необичайно високата оценка по математика.

С времето дозата се вдигаше, защото организмът ми се приспособи към химията. Един път – мисля, че бях на 15 – майка ми ми разтвори един аулин във вода и ме предупреди, че от него се заспива. Аз бях готова да заспя, но не – бях разсеяна, но будна. Това, в ретроспект, би трябвало да е първият червен флаг, че нещо не е както трябва.

На 16 години, посред лято, в най-голямата жега, получих първия припадък от болки. Изобщо не го свързах с болките – беше 38 градуса, а аз бях вечеряла омлет. Реших, че имам леко хранително отравяне (тъй като припадъкът беше последван от една от тези особени прегръдки между мен и тоалетната чиния).

Когато това се случи втори и трети път, вече знаех, че има взаимовръзка, но не и каква точно. Да припомня - за мен беше нормално да имам болки. И припадъците ги приписах на ниска толерантност към болка.

На 20 години бях на гости при баба, когато пак ме улови, в три и половина сутринта. Тя се паникьоса и извика бърза помощ. Лекарят беше много мил, в контраст с някои други медицински лица, но и той ми предписа аулин и ми препоръча да я карам полека в следващите няколко дни. Той поне възприе болките като болки…

На 22 ме улови на работа, една работна събота през есента. Не знам как съм завършила последните два часа от смяната, а за връщането вкъщи помня само един гаден ситен дъжд и благодарност, че поне няколко групи по улицата са се облекли за Хелоуин, за да мина и аз по тая линия, а не като избягала от изтрезвителното.

Спазми извън менструацията

Бях се вече преместила в Германия, когато ме споходиха спазми извън менструацията – ей така, защото могат. Ходих при личната лекарка и (голяма грешка) при първата гинеколожка, която ми вдигна телефона. Тя ми заяви, че нищо ми няма, връчи ми един пакет монашки пипер (?! не намирам българско наименование), щял да помогне със спазмите. Нищо подобно.


Половин година по-късно бях при нея със същите симптоми. Подозрение (!) за ендометриоза и бележка от личната лекарка. Получих един преглед на таза, по време на който моят корем се натискаше с усърдие, а когато се оплаках, че ме боли, доктор В. се усмихна и каза „Не вярвам чаааак толкова да ви боли.“ Ултразвукът излезе „чист“, пратиха ме вкъщи.

Едва една година по-късно, след безумни количества кръв, обезболяващи и безумно много търпение от страна на моя приятел, да е жив и здрав, аз теглих една майна и се заех да открия лекарката с най-добри оценки в града. Това се оказа доктор Л., която изслуша историята на моите страдания. После ме прегледа както си му е редът, и след това ми разказа, с много търпение и много емпатия, че ендометриозата на ултразвук не се вижда. Но че имам симптоми като от учебник.

Прати ме за лапароскопия, след като изследванията за хламидии и възпаления се върнаха отрицателни. Доктор К., който извърши лапароскопията, дойде до леглото ми, и потвърди диагнозата, обясни ми какво е отстранил, връчи ми едно писмо с фотографии за моята лекарка, и ме посъветва да я питам за хормонално лечение.

Препарат, създаден за енометриоза

Оттогава съм на Визан – препарат, създаден за това състояние. Работи като противозачатъчно, но не съдържа естроген и страничните ефекти не са толкова сериозни (при мен почти ги няма).

Защо съм бясна? Предната седмица се подложих на втора лапароскопия, тъй като болките се върнаха. Раните все още не са зараснали съвсем, имам само един чифт дънки, които не натискат точно върху тях. Четири дни след операцията (а и директно след самата нея) имах безумни болки в раменете – причинени от „избягали“ мехурчета газ, който се използва при този вид интервенция, за да не се наранят органите.

И докато лежах на разтегления диван, четох истории на други жени. Четох за Мерилин Монро, която толкова много искала дете, но страдала от ендометриоза и извънматочни бременности. Четох за Падма Лакшми, бившата жена на Салман Рушди. За Лена Дънам, която по-рано тази година се реши на хистеректомия заради ендометриозата. За жените (и един мъж, на когото му е била отказана хистеректомия, понеже докторът бил трансфоб) от снимките на Джорджи Уайлмен.

И хиляди, хиляди варианти и повторения на „това е то женското бреме“, „въобразяваш си“, „стегни се, не те боли толкова“. Понеже Господ, Бионсе, Великото спагетено чудовище, Люк Скайуокър, Буда, всички обекти на обожание и молитва така са създали света, че жената да я боли.

В глобален мащаб, между 10 и 15% от всички жени/хора с утроби страдат от ендометриоза. Това са официалните цифри. Наум се добавят тези, които още не са получили диагноза, които може би няма да я получат.

За мен и за всички тях има един 40-процентов шанс за стерилитет. Тоест, аз може и да не мога да забременея (макар че моята докторка ми дава шанс, понеже сме били уловили болестта в сравнително ранен стадий).

Защо посланието е, че болките са нормални?

Ендометриозата в момента е нелечима. Има терапии, които помагат. И така, гледайки мрачно напред към едно бъдеще, което ми обещава още много болки, наред с хубавите неща, се вбесявам: защо въплътих посланието, че болките са нормални? Защо не говорим за менструация, спазми, овулационен цикъл никъде извън лекарския кабинет?

Факт, че жените сме възприемани като drama queens, като глезли, които нищо не могат да търпят и се оплакват за всичко. Колко е лесно при тази нагласа сериозните оплаквания да се игнорират и заметат под килима! И колко е лесно за самите нас да развием едно саркастично отношение към собствените проблеми, понеже така и така никой не ги възприема сериозно!

Стискам палци и пращам прегръдки, целувки и по една чаша (веганско) вино на всички, които евентуално биха прочели този текст и биха казали „това ми е познато, може би трябва да проверя“, или „да, и аз имам ендометриоза“, или „дъщеря ми/майка ми/приятелката ми я имат“.

Не се оставяйте да ви игнорират!

Още по темата:

Ужасът "Първи ден ми е"

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross