fbpx
от 0 до 3 години

Помощ, ТО пак се тръшка!

13 март 2017

Милена Стоянджова-Павлова прави дебют в Майко Мила! с текст по една тема, по която можем да пишем години наред... Да, става въпрос за ТРЪШКАНЕТО - онзи ужас, който детето ви спретва, докато сте навън, в метрото, в автобуса и най-вече в магазин. Е, Милена сега ще ни разкаже за нейния син Ивайло, който се тръшка дори насън - смятайте за какъв характер става въпрос!

Когато за първи път детето легна на земята и започна да се търкаля във всевъзможни посоки с вой на умиращ чакал, аз стоях като препарирана и не знаех какво да правя. 1008 пъти по-късно пак не знам. Но поне не се препарирам. Просто стисвам зъби и се опитвам като един Хорейшио да намеря причината за нервната криза.

Причините могат да са толкова комични, че да се превивам от смях два дни, ако се случва на някой друг. Когато обаче касае мен, последното нещо, за което се сещам, е смях.

Топките не се въртят в сферата

Снощи, например, двайсетминутната истерия беше заради ципа на якето. Онзи ден беше трохата, която му залепна за чорапа и той не успя да си я изчопли сам, но също така не ми разреши да му помогна.

Миналата седмица пък тегленето на Националната лотария приключи преди да си изяде супата. Вследствие на това я метна по мен (супата, лотарията няма как) и легна на пода да страда горко, че топките вече не се въртят в сферата.

Тръшка се за толкова много поводи, че каквото и да започна да правя, първо обмислям дали ще се хареса на детето. Включително и на работа. Тази сутрин нервно започнах да подреждам химикалките и да се оглеждам като престъпник, защото имах чувството, че Ивайло ще изскочи отнякъде и ще кресне НЯМАААА! НЕЕЕЕ!.  След което ще хвърли целия моливник на пода с обвинителен поглед.

Този тероризъм продължавал поне до 3-годишна възраст. Така твърдят специалистите и другите майки, които стават свидетели на нервните ни кризи. Той за някоя глупост, а аз – заради него.

Случвало се е да легне на земята и добри хора да се опитват да го вдигнат, докато аз гледам лошо отстрани. Същите тези добри хора ми правеха забележка, че детето лежи на студено и не е редно да го зарежа така, нищо че съм на 2 метра, а навън е 20 градуса. Винаги има по някой, който идва и загрижено започва да ми дава съвети – от това да го нашамаря и да му дойде акъла, до „прегърни го и той ще се успокои“.

Да прегръщаш дива котка с бяс

Пробвали ли сте да прегръщате дива котка с бяс? Е, същото е. Няма смисъл и е сравнително опасно.

Майка ми и баща ми в началото с насмешка гледаха на оплакванията по телефона, Даже вярваха, че преувеличавам. Мъжът ми още мисли така, но това е отделна тема.

Баща ми дори си напъваше паметта дали едно време децата са били такива и решително отсичаше, че не са били. После по половин час дружно се чудехме къде сме сбъркали.

За да съм абсолютно убедена, че не е проблем с нервите или, не дай си Боже - някое страшно заболяване, заведох дребния на невролог. За един час преглед той се държа като пич, дори ме попитаха всъщност какви са ни оплакванията и бях убедена, че на мен ще ми изпишат хапчета. Детето било абсолютно здраво във всеки смисъл на думата и нервните кризи щели да отшумят постепенно (А МОИТЕ?!?).

Апропо, веднъж се засякох с майка, чието дете биеше всички рекорди по тръшкане и рев. А тя изглеждаше все едно е излязла от спа процедури – от нея лъхаше спокойствие и топлота. Осмелих се и я питах как е постигнала това.

Хапчета!

„Хапчета!“ беше краткият и неочакван за мен отговор.

Ааа, казах, мента, глог и валериан?

„Не, не, силни хапчета!“, обясни тя и отиде да обърше сълзите на сина си. Той лежеше в най-дълбоката локва и озвучаваше квартала.

Едно време отсичах решително, че когато имам деца, моите няма да се тръшкат. Някой горе много се е смял и специално ме е уредил с мрънкащо човече. В календара имам две дати от миналата и една от тази година, които старателно ще запомня. Въпросните дни минаха без рев, тръшкане, кризи и мрънкане. Те бяха светлият лъч в дългия тунел от крясъци и недоволство, разлят сок и петна по дивана. Тогава с мъжа ми започвахме да планираме второто дете, да се разнежваме и да си обещаваме разни неща, окъпани в розов прах от еднорози. Естествено, още не сме изпълнили никое обещание, защото еуфорията ни минаваше със следващата истерия.

Има спокойни и мили деца. Има такива, които са кротки само докато спят. А има и като моето – дори насън се старае да ме нарита и да ми напомни кой е шефът, ако случайно съм се отпуснала блажено. А аз мога само примирено да въздишам и да си припомням какво мислех за тръшкането и възпитанието.

Затова не се подигравайте и не давайте напътствия, ако видите търкалящо се по земята дете с изчервена до ушите майка. Може и на вас да ви се случи!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross