fbpx
Детска градина и ясла

Как оцеляхме през първата година на ясла

14 май 2016

Мая Цанева и Ясен Ковачев са ни изпратили вълнуващ разказ. Той е за първата година на тяхното мило и прекрасно дете в яслата. Въпреки че на пръв поглед щастието детето ти е да е прието от първия път в държавна ясло е голямо, истината е друга - първата година то почти няма да стъпва в нея. Причината е, че власт идват Сополът, Вирусът, Хремата, Кашлицата и страшилището - Скарлатината. Четете и се смейте. Но имайте предвид, че може би и вас това ви чака!

Преди около една година в къщи настана малък празник, защото се оказахме сред щастливците с късмет детето им да влезе в държавната ясла от първия път. Само за няколко дни си платихме всички възможни данъци към държавата и общината, забавени осигуровки и т.н. и един ден с вълнение и с набор документи в ръце, заедно записахме сина ни в яслата на 5 минути от вкъщи. Семейството, което работи на свободна практика, отпразнува с по чаша вино, че е вкарало детето си в системата. Каква ирония….

Баба му се примири, че внучето няма да си стои вкъщи с мама до заветната 3-годишна възраст, когато митичният имунитет започвал да бори успешно всички вируси. Ние си отдъхнахме, че след няколко месеца вместо да плащаме 400 лв. за частна ясла, ще харчим парите за далеч по-приятни неща. Детето ни е здраво, нищо няма да ни спре, мислехме си ние. Изобщо нямахме представа, че яслата всъщност е едно могъщо биологично оръжие, което може да тръшне армиите на две-три малки държави накуп, стига личният състав да води децата си на ясла със същия ентусиазъм, както го правим ние.

Влизане в системата отведнъж

Лятото мина. За наш късмет времето, прекарано в частната забавачка, създаде на сина ни навици да следва правилата на стадото. Затова реших той да влезе в системата отведнъж – без адаптация с градина до обяд. Ужас! Майка ми и други мои загрижени близки веднага си спомниха как аз или други деца са плачели с часове на прозореца в яслата, след като мама си тръгне. Телешкият ми инат устоя на тази емоционална атака и определих дата за влизане в яслата. Тя съвпада с началото на двуседмично пътуване на съпруга ми, което не ме притесни особено. Мъжът ми тъкмо затвори вратата след себе си и... По закона на Мърфи малкият господин хвана стомашен вирус.

Една дълга седмица се борихме с разстройство – без мъж и без баби на разположение. Естествено, в същата тази седмица имах куп служебни задачи. Баща ми се включи извънредно. А една неделя майка ми и леля ми дойдоха по спешност от Пловдив, сготвиха и ме отмениха за няколко часа. Следващата седмица захранвах малчугана и не тръгнахме на градина.

В края на септември Митко влезе в яслата – облечен официално с риза, жилетка и панталон. Ще излъжа, ако кажа, че не се развълнувах, но стоически излязох от преддверието на занималнята и го прибрах чак вечерта. По думите на учителката, той ги бе пленил с усмивка от раз и не бяха имали никакви проблеми. Отдъхнах си.

Първите няколко седмици минаха гладко

Той си намери приятели, запомни имената на едно-две момичета, тръгна на народни танци и т.н. Завъди ясления/ градински сопол, но без усложнения, независимо от всички имуностимуланти, витамини и други добавки, с които го захранвах. Естествено, дойде и първото ми разочарование. Градинският дрескод превърна омразния ми анцуг и суитчер в ежедневно облекло, вместо всички хубави ризи, жилетки, джинси и панталони, които баба му купува с голямо удоволствие. Добре, че е момче, а аз не съм майка кифла, защото мъката по роклите на дъщеря ми щеше да е още по-голяма.

Дойде време за Коледа – снимаха децата за календари. Учителката ни предложи набор от колкото грозни, толкова и цветни календари, на чиито фон да залепят снимката на прекрасното ми дете – от Маша и мечока, през „Замръзналото кралство“, Батман и т.н. Имаше избор и от магнити във форма на сърце, овал и т.н. Изпаднах в ужас, когато си представих, че аз или бабите му ще броим дните на 2016 г. на този фон и бях една от малцината майки, които заръчахме стандартен бизнес календар. Така се получи неочакван резултат – детето е снимано със сериозен поглед като на бъдещ световен лидер, готов да изрече „ти си уволнен!“.

Появата на Скарлатината

Настана януари и аз предизвиках съдбата. Похвалих се гръмко как сме стигнали дотук без придобити тежки яслени заболявания. И се появи една от зловещите фигури в детското битие – Скарлатината. Неочаквано, без пъпки и в сряда. Сега, като се замисля, всички вируси идват в сряда – точно когато сте във вихъра на служебните ангажименти и е най-трудно да ги променяте. Следващият понеделник отидохме на лекар, направихме изследване и резултатът от теста за скарлатина беше положителен. Аз тихо изръмжах и ритнах някаква мебел в изблик на яд. Мъжът ми изпсува на глас в по-мек вариант (каза нещо за ощастливяване на възходящата от първа степен), поради забраната за улични думи вкъщи и се примирихме.

Последваха три седмици карантина. Без никакви публични излизания, посещения и помощ от близки. Плюс неистова борба за приема на 5 вида сиропи, витамини и антибиотик три пъти дневно. Тези дни ни направиха истинско семейство, не се шегувам. Обичахме и се гушкахме толкова силно, колкото и си викахме, опознахме се по-добре, отколкото, ако ни бяха затворили в някой „Биг брадър“, но победихме. Резултатът - около 2-3 килограма надолу и за трима ни, научени наизуст 3-те любими анимации на болника, епохално откритие – сироп за 3,50 лв, който свърши работа, колкото всички скъпи варианти и почти пълен отказ от памперсите. В деня, в който получихме отрицателния резултат от теста, отворихме шампанското, което отлежаваше от Нова година. И си заслужаваше.

Карантината и всесилният яслен сопол

Но съдбата е всесилна. В понеделник закарах оздравелия господинчо на ясла и тъкмо да вляза, на вратата на забавачката видях бележка за карантина от… скарлатина. Три седмици никой не се беше разболял... И точно днес… Този път и на мен ми дойдоха на ум куп думи, които не бих изрекла на глас. Но аз рискувах и го оставих. Явно някой горе ни обича, защото той не се разболя повторно. И през март аз с радост установих, че той е ходил ЦЯЛ месец на ясла (да знаете, че скарлатината може да повтори!).

Радостта ми бе кратка. Всесилният яслен сопол реши да ми покаже кой е шефът. Първата седмица го водих на забавачка, давах му стандартните имуностимуланти, капки и т.н. Честно казано, правех се, че не виждам как секретът зловещо позеленява. Когато се огледах една вечер в яслата, видях, че почти всички хлапета бяха със следи от хрема или с кашлица. Такъв е животът. В края на седмицата любезната учителка ми направи първа забележка. ОК, обадих се на педиатърката, смених капките за нос.

В понеделник (мъжът ми твърди, че е било във вторник, но понякога дните не се различават, освен ако не е сряда с вирус) сестрата директно ме застреля с въпроса: „Защо го водите? Той е хремав.“ Обясних, че няма друг вариант и засрамено си тръгнах. На път към офиса, звъннах на баща му, който първо се ядоса, после се примири и сдаде два дни от седмицата. Баща ми пое още един ден и полека-лека две седмици изкарахме вкъщи със сложни комбинации от наглеждащи хлапето. Този път бяхме тренирани и ги преживяхме по-леко.

Кой е Виктор?

Станахме и по-критични – една вечер, докато малкият висял на оградата на яслата с една от приятелките си от другата страна, мъжът ми забелязал колко дълъг секрет се стича от нослето ѝ. Не се сдържал и ехидно посочил висящата украса, а сестрата от яслата забърсала веднага издайническия нос.

Когато отново тръгна на ясла, синът ни беше здрав, а ние с баща му изкарахме същия вирус, но в по-тежък вариант. Бяхме кашлящи, но доволни, когато в понеделник той влезе в забавачката. Същата вечер една от учителката направила забележка на мъжа ми защо води детето на ясла, когато според бележката, то трябва да си е вкъщи. Той учудено поискал да провери документа и тогава видял, че той е за някой си Виктор.

„Това Виктор ли е?“, попитал с най-ледения си адвокатски глас. Последвало трикратно извинение за объркването.

Такива ми ти работи. За наша гордост преди два дни ни похвалиха как ефективно сме се справили с хремата. Ако сме честни, не напълно…Но yesssssssssssss, почти преживяхме първата година в градината! Той стана малък мъж, преживя първите целувки и разбит нос от любов, благодарение на социализацията в яслата, а ние имаме по няколко бели коси в повече, но си струваше.

Оцеляхме, въпреки че не бихме обвинили когото и да било, ако заподозрете тая работа с яслените зарази като част от световната конспирация.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross